Краси Георгиев: Забравете диетите и се движете!

Той е ултра маратонец, обиколил света с торбичка сол и тесте добри каузи в раницата. Независимо дали бяга от Черно до Адриатическо море, за да обедини активните хора на Балканите, или гребе 12 часа нон-стоп в помощ на онкоболни деца, Краси Георгиев неуморно проповядва философията, че движението е живот. Тялото е основният инструмент на приключенията му отвъд ръба на човешките възможности, но спорта не му налага спартански хранителен режим. Приемът му на калории зависи от физическото предизвикателство, което му предстои, а пъзелът на въглехидрати, мазнини и протеини непрекъснато се пренарежда.  „Забравете за диетите и се движете! Всичко е в баланса и нищо не е от сега завинаги – хранителният ни режим се променя постоянно според нуждите ни. Ако всеки ден ядеш пица и стълбите до офиса са най-големият ти враг, ще трупаш килограми. Аз съм против диетите, защото самата думичка вкарва стрес, налага ти ограничение. Хапвайте каквото обичате в умерени количества, ходете повече, и ще се чувствате супер в кожата си.“, казва Георгиев.

Отношението си към храната той възпитава в Англия, където бързо се отказва от психологията и в продължение на 15 години изкачва стълбицата от мияч на чинии до главен готвач. Работил е в Мишлен ресторанти със създателя на Гордън Рамзи и клиенти като Дейвид и Виктория Бекъм – не е зле за човек, който преди това е слагал пицата полуфабрикат с найлон във фурната, нали? 18-часовият работен ден и армейската дисциплина в кухни на световно ниво го каляват и в спорта. 

Закуската  на един атлет

Казват, че закуската е най-важното хранене за деня, защото то ти дава енергия за целия ден. Краси започва деня със смути. „Банан, овесени ядки, какаови зърни, добавям малко ябълка и морков.“, дава рецепта на прима виста той и добавя, че в сместа на практика можеш да сложиш всичко любимо. От периода си като готвач се е научил да не изхвърля храна и използва пълноценно всеки компонент. Листата на цвеклото или репичките са идеални за основа на смути. От обелките на лука, например, Краси прави бульон, с който може да заформи перфектния обяд – водата завира на бавен огън и в нея слага сьомга котлет. Най-често обаче атлетът слага в менюто си сладък картоф, маслини, риба тон или някаква салата. „С оцет. Обожавам го, тялото ми просто го иска.“, казва Георгиев. 

Когато дойде време за десерт, предпочита шоколад. В парче баклава или торта вижда поне 800 калории, които трябва да изгори с един час бягане.

Истината е в хляба

Краси тренира всеки ден без изключение, независимо от метеорологичните условия и обстоятелствата. Говорейки за баланса като разковниче към здравето, той не се лишава от нищо, а хлябът е господар на масата му. Приготвя си го сам и най-често е пълнозърнест. Обича го и с квас. „Докато бях в Лондон любимата ми почивка беше да хвана влака за Париж, да вляза в първата буланжерия и да си взема франзела, маслини, пастет или фла гра. После малко домати от пазара, сядах в парка и се размазвах. Удоволствието е в простите неща.“, разказва маратонецът.

И тук впряга таланта си да не хвърля храна. Ако му е останал сух хляб, прави пудинг – залива филийките с масло, яйца, захар и стафиди, изпича ги и „Става уникално!“.

„Това с белия заводски хляб, колко вреден бил за фигурата, са глупости – това са ценни въглехидрати и мозъкът ни има нужда от тях. Като с всяко нещо в живота обаче не трябва да се прекалява.“, добавя Краси Георгиев.

Вечерята му често се състои от леща, домашно изпечен бейгъл или тортиля със свежи зеленчуци. Обожава паста и кускус, като ги комбинира с пиле или риба тон. Избягва червените меса, защото са тежки.  

500 км на картофи и диня

На 17 юли Краси Георгиев ще прекоси Добруджа, бягайки над 500 км. Ще бъде съвсем сам, без помощен екип. В раницата си ще носи 2 литра вода, сол и картофи. „Картофът е велико нещо, той ти дава всичко като полезни вещества. Навремето старите кучета са тичали точно така, с няколко печени картофа в джоба. Динята е другата супер храна за мен,  с висок гликемичен индекс. Ще спирам от време на време да презареждам с вода или сандвич, но ако вляза в някой град или село посред нощ, няма да чакам да отвари магазин, продължавам напред.

Снимки: Личен архив

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *