Виктор Стоянов – Шампион във Fast and Fit

Целият му живот е свързан със спорта. Завършва спортно училище и продължава образованието си в НСА. Едва 16-годишен става част от Националния отбор по академично гребане. Бил е републикански шампион. След контузия остава на гребната база, но като треньор и успоредно с това фитнесът се превръща в негова страст. Дисциплиниран и амбициозен – две качества, които го отвеждат и на снимачната площадка с популярни музикални изпълнители. Днес Виктор Стоянов е управител на фитнес залата Fast and Fit в SkyCity Mall.

Как гребането се появи в живота ти?
Много неочаквано. Като дете спортувах какво ли не – лека атлетика, футбол, ръгби, плуване съм тренирал 5 години. Съвсем случайно в училище един ден дойде треньор по гребане в час по математика. Всички бяхме впечатлени от ръста му. Той набираше желаещи да тренират гребане в спортен клуб “Академик”. 5-6 деца се записахме и първите дни беше страшен купон. Тогава нямахме смартфони и всеки ден тренировката за нас беше като “зелено училище”. Тръгвахме с автобуса, пътувахме около час, след това за нас тренировката беше като игра, имаше съревнование, беше много приятно. Баща ми е бивш спортист и имаше амбицията и аз да бъда професионален спортист. Един ден, когато отидох при него да му искам пари за членския внос за гребането, след като вече бях опитвал много спортове, ме попита дали съм сигурен, че това ще е спорътът, който искам да тренирам. Отговорих с „Да!“, само за да ми даде 20 лева и да изляза. Минаха 6-7месеца, от всички деца останахме само двама, на мен вече не ми беше толкова забавно, но тогава баща ми не ми позволи да се откажа. Той ми беше направил една щанга от две саксии, които напълни с бетон и сложи една тръба в средата. Не ме пускаше да излизам без да съм си направил тренировката с тази щанга. Именно благодарение на него, на тези тренировки и постоянството успях да вляза в националния отбор по гребане още на 16 години. Тогава бях най-малкият член на отбора, а по резултати на контроли побеждавах всички до 18 годишна възраст и бях на второ място по време на младежи до 21 години. Дори ме проверяваха за допинг, но успехите ми се дължаха изцяло на труда, който баща ми ме караше да полагам. 

Кой е най-големият ти успех?
Републикански шампион съм в множество дисциплини. Участвал съм в много международни регати благодарение на отбора, състезавали сме се дори в Китай. Но всичко това за мен това беше малко, исках да постигна много повече, но тялото ми не издържа. Времето, в което бях национален състезател е най-хубавото в живота ми.

Какво се случи?
Бяхме на лагер и тренирахме в река Ропотамо, беше февруари. Имах болки в кръста в продължение на месец, но се опитвах да не разочаровам треньорите си. Тогава треньор ми беше бившият спортен министър Свилен Нейков, който беше много взискателен и имаше доста големи очаквания към мен и аз като най-малък не исках да го разочаровам.  Един ден правехме много интензивна тренировка и в един момент чух изпукване и усетих болка като от удар с брадва в гърба. Не можех да дишам. Прибрах се по спешност в София.  Не можех да ходя. В продължение на две седмици родителите ми ме носеха на ръце. Това за спортист, национален състезател, беше наистина ужасно, просто смазващо. Оказа се, че имам счупен прешлен. Оперираха ме, в гръбначния стълб имам поставен болт. Трябваше в продължение на 8 месеца да не се движа. Тогава допуснах огромна грешка поради една моя слабост – липсата на търпение. На третия месец започнах отново да тренирам с амбицията да се завърна в националния отбор. При едно по-тежко изпитание във водата отново изпитах болка и това беше моментът, в който се отказах. Разбира се, не можех да се откъсна толкова рязко от гребането. Станах треньор на деца. Още след първата година на едно от състезанията моите деца грабнаха няколко медала и супер неочаквано за мен получих, може би, един от най-хубавите медали, които съм получавал – за треньор на годината.  Днес изключително рядко греба, защото изпитвам огромна носталгия. За да не се натъжавам, минавам край Панчарево, поглеждам с усмивка и продължавам. 

И как продължи след това? 
След това съм работил какво ли не – помагах в транспортната фирма на баща ми, работил съм и като модел.

Как стана модел?
Всичко започна, след като един от най-добрите коафьори в България – Георги Петков ме покани да участвам във фотосесия за календар. Много от неговите клиентки са известни дами и така бях забелязан. Участвал съм в рекламни клипове, в музикални клипове на изпълнители като Камелия, Галена, Андреа, Глория, Цветелина Янева, 100 кила, с една дама от Гърция съм снимал и така. 

Как израстна израсна като професионален фитнес инструктор?
С много четене. С много проби и грешки. Обичам много да комуникирам с хора. Гледал съм, учил съм се на различни методики. Вярвам, че не всичко, което работи за един  ще работи за друг, всичко е много индивидуално. Тренирам предимно жени. Аз съм доста дисциплиниран и съответно взискателен към хората, които тренирам, натоварвам много. Жените са по-дисциплинирани от мъжете, виждат резултатите и после са много щастливи. Мъжете много трудно приемат съветите на някой друг и трудно преглъщат егото си.

Кое е по-трудно да тренираш някого или да менажираш фитнес?
Бих казал, че двете нямат нищо общо. Истината е, че когато ръководиш фитнес, отговорностите са огромни.  Държа треньорите да бъдат добре подготвени. В момента имаме 6 треньора. Те са наистина много добри, работят с огромно желание и амбиция. По тяхно предложение през юни и юли при 10 тренировки с треньор ще изготвяме напълно безплатно и хранителен режим. 

Как да започне човек, който никога не е тренирал?
Както започва да кара колело. Това, което винаги съм съветвал хората, които никога не са тренирали е: Не тренирайте сами! Много е рисковано, особено при хора, които искат бързи резултати и нямат двигателна култура. Има голям риск от травми. Аз също до днес понякога тренирам с треньор. Ще ме попитате защо. Всеки има шафьорска книжка, но когато те вози някой просто се наслаждаваш на пътуването. Така е и с тренировката. Понякога дори аз нямам мотивация да тренирам, а не искам да губя форма и тогава си наемам треньор. Така оставям цялата отговорност на този човек, той мисли как да подреди тренировката, какво трябва да направя и колко да ме натовари. 

Ти колко често тренираш?
В момента в най-добрия случай по 3 пъти в седмицата. В най-силните ми периоди съм тренирал всеки ден в седмицата в продължение на 7-8 месеца. Аз съм много против обяснението на някои хора, че не тренират, защото нямат време. Ако имаш желание, ще намериш един час на ден за тренировка. Ако има желание, винаги има и начин. 

Защо трябва да се спортува?
Защото спортът е здраве. Когато спортуваш внимателно, предпазливо и редовно, тогава тонусът е доста по-висок, метаболизмът ти се забързва, както и всички процеси в тялото, чувстваш се много свеж, много енергичен, буквално се чувстваш млад. Добрият резултат идва изцяло с постоянството и наистина съсредоточаването в залата. Много хора казват, че тренират по два часа на ден, а нямат резултати. Случвало ми се е да виждам хора в залата, които правят една серия, след това си гледат 10 минути в телефона, тялото изстива отново, създава се риск от контузия при нова тежка серия. Когато имаш един час във фитнеса, трябва да забравиш за всичко останало и да се съсредоточиш в тренировката. Мисълта трябва да е в мускулатурата. 

След прекъсването по време на социалната изолация как хората да се върнат в залата? 
Мисля, че хората, които са имали нужда от спорт и желание, те са намерили начин да спортуват. Сега вече е време всеки ден да се идва в залата, за да се влезе във форма за лятото. Всеки ден по малко, трябва да се започне с умерено темпо. Първите дни не правете цели тренировки за една мускулна група, включете цялото тяло с по няколко упражнения в рамките на час, час и малко, за да се изпотите добре. Започва се с по-малко бройки с по-малко тежести и когато се почувстваме по-тонизирани, във форма, можем да неблегнем на по-големите натоварвания, но не и от първия път. 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *